* * *
Аз не мога сложни думи да редя.
Те, моите, са простички, човешки,
писани с трепереща ръка
и даже с граматическите грешки.
Всички романтици аплодирам,
с възхита стиховете им чета.
Дори по памет някои цитирам
(каквото влязло в болната глава).
И хумористите харесвам много,
чета ги и се смея даже с глас,
но като тях да ги редя, не мога -
все тъжни думи пиша само аз.
Това се ражда във сърцето и главата,
на нежните и весели завиждам,
защото много ми е тежко на душата -
във сиво-черно бъдещето виждам.
© Нели All rights reserved.
Поздрав!
