25 сент. 2007 г., 08:33

* * *

644 0 0
Сърцето твое черно,
закърняло е от толкоз скръб и смут
и само отрицанието скверно
е останало до теб в този студ.

И няма го живота в твойто тяло...
в твоите ръце...
в твоето сърце...

Тръгнал си е той, пропъден,
покварен, опетнен от твоето съзнание,
побягнал е той, тъй подплашен,
единствено от твоето ридание..

Ех, живот! Напусна грешните тела -
първо мойто, после почерни мъничкото му сърце
и дори последната му глътка въздух ти отне,
за да може душите наши, мрачни,
да се съберат в нощта
и заедно да са за вечността!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анита Райкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...