Sep 25, 2007, 8:33 AM

* * *

  Poetry
639 0 0
Сърцето твое черно,
закърняло е от толкоз скръб и смут
и само отрицанието скверно
е останало до теб в този студ.

И няма го живота в твойто тяло...
в твоите ръце...
в твоето сърце...

Тръгнал си е той, пропъден,
покварен, опетнен от твоето съзнание,
побягнал е той, тъй подплашен,
единствено от твоето ридание..

Ех, живот! Напусна грешните тела -
първо мойто, после почерни мъничкото му сърце
и дори последната му глътка въздух ти отне,
за да може душите наши, мрачни,
да се съберат в нощта
и заедно да са за вечността!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анита Райкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...