8 февр. 2007 г., 23:18

* * *

928 0 9

Нещо на настилката лежеше,

пътникът извръщаше глава,

в погледа безчувствен се четеше

някаква изкуствена тъга.

 

С тялото на малкото врабченце

в своята безжалостна игра

нищо неразбиращо момченце,

без да иска зло, се подигра.

 

Силно отегчени минувачи

бързаха през мрежестия дъжд,

с чанти окачени купувачи,

с куфарче в ръка изтупан мъж.

 

Всички отминаваха без болка.

В погледа им нямаше и смут.

Кратка ежедневна обиколка...

Тъй обикновен януарски студ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...