* * *
Нещо на настилката лежеше,
пътникът извръщаше глава,
в погледа безчувствен се четеше
някаква изкуствена тъга.
С тялото на малкото врабченце
в своята безжалостна игра
нищо неразбиращо момченце,
без да иска зло, се подигра.
Силно отегчени минувачи
бързаха през мрежестия дъжд,
с чанти окачени купувачи,
с куфарче в ръка изтупан мъж.
Всички отминаваха без болка.
В погледа им нямаше и смут.
Кратка ежедневна обиколка...
Тъй обикновен януарски студ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Всички права запазени
