Нещо на настилката лежеше,
пътникът извръщаше глава,
в погледа безчувствен се четеше
някаква изкуствена тъга.
С тялото на малкото врабченце
в своята безжалостна игра
нищо неразбиращо момченце,
без да иска зло, се подигра.
Силно отегчени минувачи
бързаха през мрежестия дъжд,
с чанти окачени купувачи,
с куфарче в ръка изтупан мъж.
Всички отминаваха без болка.
В погледа им нямаше и смут.
Кратка ежедневна обиколка...
Тъй обикновен януарски студ...
© Маргарита All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
