Нещо на настилката лежеше,
пътникът извръщаше глава,
в погледа безчувствен се четеше
някаква изкуствена тъга.
С тялото на малкото врабченце
в своята безжалостна игра
нищо неразбиращо момченце,
без да иска зло, се подигра.
Силно отегчени минувачи
бързаха през мрежестия дъжд,
с чанти окачени купувачи,
с куфарче в ръка изтупан мъж.
Всички отминаваха без болка.
В погледа им нямаше и смут.
Кратка ежедневна обиколка...
Тъй обикновен януарски студ...
© Маргарита All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
