*****

26 февр. 2007 г., 10:03

Поэзия

455 0 1

Стая. Четири стени.
И един живот затворен.
Телевизорът мълчи,
паяците са доволни.

Два прозореца - закрити,
сякаш срам ги е да гледат.
Отразяващи лъчите,
ала никога не светят.

Вик кънти нечуван.
Часове и дни, години,
слоеве от тишина и прах:
спомени под тях зарити.

Миговете - цяла вечност.
Жужене къса тишината...
Замлъква в паяжината
нелепо. Часовникът тиктака...

*****

Свързани произведения

Комментарии

Предложения