*****
И един живот затворен.
Телевизорът мълчи,
паяците са доволни.
Два прозореца - закрити,
сякаш срам ги е да гледат.
Отразяващи лъчите,
ала никога не светят.
Вик кънти нечуван.
Часове и дни, години,
слоеве от тишина и прах:
спомени под тях зарити.
Миговете - цяла вечност.
Жужене къса тишината...
Замлъква в паяжината
нелепо. Часовникът тиктака...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Шопландия Софийска Все права защищены
