26 feb 2007, 10:03

*****

  Poesía
580 0 1
Стая. Четири стени.
И един живот затворен.
Телевизорът мълчи,
паяците са доволни.

Два прозореца - закрити,
сякаш срам ги е да гледат.
Отразяващи лъчите,
ала никога не светят.

Вик кънти нечуван.
Часове и дни, години,
слоеве от тишина и прах:
спомени под тях зарити.

Миговете - цяла вечност.
Жужене къса тишината...
Замлъква в паяжината
нелепо. Часовникът тиктака...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Шопландия Софийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...