Feb 26, 2007, 10:03 AM

***** 

  Poetry
452 0 1
Стая. Четири стени.
И един живот затворен.
Телевизорът мълчи,
паяците са доволни.

Два прозореца - закрити,
сякаш срам ги е да гледат.
Отразяващи лъчите,
ала никога не светят.

Вик кънти нечуван.
Часове и дни, години,
слоеве от тишина и прах:
спомени под тях зарити.

Миговете - цяла вечност.
Жужене къса тишината...
Замлъква в паяжината
нелепо. Часовникът тиктака...

© Шопландия Софийска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??