26.02.2007 г., 10:03 ч.

***** 

  Поезия
451 0 1
Стая. Четири стени.
И един живот затворен.
Телевизорът мълчи,
паяците са доволни.

Два прозореца - закрити,
сякаш срам ги е да гледат.
Отразяващи лъчите,
ала никога не светят.

Вик кънти нечуван.
Часове и дни, години,
слоеве от тишина и прах:
спомени под тях зарити.

Миговете - цяла вечност.
Жужене къса тишината...
Замлъква в паяжината
нелепо. Часовникът тиктака...

© Шопландия Софийска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??