18 мар. 2007 г., 12:30

***

Поэзия

628 0 4

Самотен бе, но горд и силен.
Толкова животи надживя...
Поемал сълзи и усмивки,
съхранил ги... Днес си разпилян.

Гледам и душата ми се свива -
за вечността ли иде реч?!
И таз резачка горделива
с ръка готова винаги за сеч.

Напомняше самотен воин,
ту груба зима, нежен с пролетта,
сега си само дървесина,
от вятър носена... Съдба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Шопче (Шопландия Софийска)

Даша,сензорите Ви са невероятни!
Признавам-не очаквах.Поздрав за всички

2007-03-19T13:23:10+02:00
LONTANA (Даша)

Изключително проникновено е пресъздадено състоянието на лирическия, когото някаква "резачка горделива" е превърнала в тъжен, сломен,разпилян човек.
Има изход - да се смее много, има на какво,смехът е велик лечител.

2007-03-19T00:38:23+02:00
Nelsan (Нели Вангелова)

Нещо смисъла ми убягва.

2007-03-18T15:34:33+02:00
Шопче (Шопландия Софийска)

Благодаря.
Усмихнат ден

2007-03-18T12:45:36+02:00