Mar 18, 2007, 12:30 PM

***

Poetry

630 0 4

Самотен бе, но горд и силен.
Толкова животи надживя...
Поемал сълзи и усмивки,
съхранил ги... Днес си разпилян.

Гледам и душата ми се свива -
за вечността ли иде реч?!
И таз резачка горделива
с ръка готова винаги за сеч.

Напомняше самотен воин,
ту груба зима, нежен с пролетта,
сега си само дървесина,
от вятър носена... Съдба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Шопче (Шопландия Софийска)

Даша,сензорите Ви са невероятни!
Признавам-не очаквах.Поздрав за всички

2007-03-19T13:23:10+02:00
LONTANA (Даша)

Изключително проникновено е пресъздадено състоянието на лирическия, когото някаква "резачка горделива" е превърнала в тъжен, сломен,разпилян човек.
Има изход - да се смее много, има на какво,смехът е велик лечител.

2007-03-19T00:38:23+02:00
Nelsan (Нели Вангелова)

Нещо смисъла ми убягва.

2007-03-18T15:34:33+02:00
Шопче (Шопландия Софийска)

Благодаря.
Усмихнат ден

2007-03-18T12:45:36+02:00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0