Шопче (Шопландия Софийска)
219 484
18 mar 2007, 12:30

*** 

  Poesía
503 0 4
Самотен бе, но горд и силен.
Толкова животи надживя...
Поемал сълзи и усмивки,
съхранил ги... Днес си разпилян.

Гледам и душата ми се свива -
за вечността ли иде реч?!
И таз резачка горделива
с ръка готова винаги за сеч.

Напомняше самотен воин,
ту груба зима, нежен с пролетта,
сега си само дървесина,
от вятър носена... Съдба.

© Шопландия Софийска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Даша,сензорите Ви са невероятни!
    Признавам-не очаквах.Поздрав за всички
  • Изключително проникновено е пресъздадено състоянието на лирическия, когото някаква "резачка горделива" е превърнала в тъжен, сломен,разпилян човек.
    Има изход - да се смее много, има на какво,смехът е велик лечител.
  • Нещо смисъла ми убягва.
  • Благодаря.
    Усмихнат ден
Propuestas
: ??:??