***
629
0
4
Самотен бе, но горд и силен.
Толкова животи надживя...
Поемал сълзи и усмивки,
съхранил ги... Днес си разпилян.
Гледам и душата ми се свива -
за вечността ли иде реч?!
И таз резачка горделива
с ръка готова винаги за сеч.
Напомняше самотен воин,
ту груба зима, нежен с пролетта,
сега си само дървесина,
от вятър носена... Съдба.
Толкова животи надживя...
Поемал сълзи и усмивки,
съхранил ги... Днес си разпилян.
Гледам и душата ми се свива -
за вечността ли иде реч?!
И таз резачка горделива
с ръка готова винаги за сеч.
Напомняше самотен воин,
ту груба зима, нежен с пролетта,
сега си само дървесина,
от вятър носена... Съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шопландия Софийска Всички права запазени
