25 июн. 2007 г., 22:35

* * *

811 0 0
 

Ти пак си тръгваш,

какво ти остава  - върви.

Там има нещо, което ти трябва - 

стъпи до него и го вземи.

Душата плаче от поредна раздяла,

aх,  как страшно боли.

Неземно богатство в душата ми има

и малко от него си взе.

Носи го в тебе, пази го за друга,

тя ще има нужда от теб.

Подари й сърцето си, както тя своето.

Обичай я нежно, безспир.

Не й казвай „ НЕ" !

Бъди със нея, дори да не искаш,

тогава  най-много тя иска теб!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Воденичарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...