25.06.2007 г., 22:35

* * *

810 0 0
 

Ти пак си тръгваш,

какво ти остава  - върви.

Там има нещо, което ти трябва - 

стъпи до него и го вземи.

Душата плаче от поредна раздяла,

aх,  как страшно боли.

Неземно богатство в душата ми има

и малко от него си взе.

Носи го в тебе, пази го за друга,

тя ще има нужда от теб.

Подари й сърцето си, както тя своето.

Обичай я нежно, безспир.

Не й казвай „ НЕ" !

Бъди със нея, дори да не искаш,

тогава  най-много тя иска теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Воденичарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...