25.06.2007 г., 22:35 ч.

* * * 

  Поезия
599 0 0
 

Ти пак си тръгваш,

какво ти остава  - върви.

Там има нещо, което ти трябва - 

стъпи до него и го вземи.

Душата плаче от поредна раздяла,

aх,  как страшно боли.

Неземно богатство в душата ми има

и малко от него си взе.

Носи го в тебе, пази го за друга,

тя ще има нужда от теб.

Подари й сърцето си, както тя своето.

Обичай я нежно, безспир.

Не й казвай „ НЕ" !

Бъди със нея, дори да не искаш,

тогава  най-много тя иска теб!

© Мария Воденичарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??