20 авг. 2008 г., 20:29

* * *

949 0 1

Безмълвни устни всмукват тишината,
заслепените очи поглъщат светлината,
грохотът на падащи сълзи пронизва глухотата.

Недокоснати мечти се реят в тъмнината,
надеждата крещи ми пред вратата.

Копнежи... нестихващи, несбъднати,
далечни, нивга ненадмогнати!

Любов... бленувана, желана
и тъй недосегаема измама!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Самотна Душа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Такава е любовта!!!Бленувана,желана и точно когато си мислиш,че си я достигнал разбираш,че е измама...Това е Любовта...винаги да тичами след нея,но никога да не можем да я докоснем..Поздрав!!!Много е красиво стихчето ти!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...