20.08.2008 г., 20:29 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
629 0 1

Безмълвни устни всмукват тишината,
заслепените очи поглъщат светлината,
грохотът на падащи сълзи пронизва глухотата.

Недокоснати мечти се реят в тъмнината,
надеждата крещи ми пред вратата.

Копнежи... нестихващи, несбъднати,
далечни, нивга ненадмогнати!

Любов... бленувана, желана
и тъй недосегаема измама!

© Самотна Душа Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Такава е любовта!!!Бленувана,желана и точно когато си мислиш,че си я достигнал разбираш,че е измама...Това е Любовта...винаги да тичами след нея,но никога да не можем да я докоснем..Поздрав!!!Много е красиво стихчето ти!!!
Предложения
: ??:??