Безмълвни устни всмукват тишината,
заслепените очи поглъщат светлината,
грохотът на падащи сълзи пронизва глухотата.
Недокоснати мечти се реят в тъмнината,
надеждата крещи ми пред вратата.
Копнежи... нестихващи, несбъднати,
далечни, нивга ненадмогнати!
Любов... бленувана, желана
и тъй недосегаема измама!
© Самотна Душа Всички права запазени