♡
Аз и ти - две пейки самотни,
нямащи нужда край тях да приседнат,
научили трудно в живота,
че най-тъжна е мечтата последна.
Без нужда от случване,
без неистов копнеж за ръце.
Ние с теб - уморени от тичане,
присядаме тихо, до свойто сърце.
И все едно е дали сме на среща,
все едно е един срещу друг ли седим.
Щом самотно е в гърдите, усещам,
дошло е време нас да простим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Кръстева Все права защищены
