Oct 31, 2024, 7:17 PM

♡ 

  Poetry
31 0 0

Аз и ти - две пейки самотни,
нямащи нужда край тях да приседнат,
научили трудно в живота,
че най-тъжна е мечтата последна.

Без нужда от случване,
без неистов копнеж за ръце.
Ние с теб - уморени от тичане,
присядаме тихо, до свойто сърце.

И все едно е дали сме на среща,
все едно е един срещу друг ли седим.
Щом самотно е в гърдите, усещам,
дошло е време нас да простим.

 

© Галина Кръстева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??