3 янв. 2025 г., 11:24

„…“

491 3 4

„…“

 

Многоточие, скрито в кавички,

и свиреп въпросителен знак,

и тиренце, делящо на срички

едносричната думичка „сняг“.

 

Стихосбирка без име и автор,

без корици, без страници чак

се разхожда – самотна – на рафта

като мисли в ума на глупак.

 

Безполезна е вярата плаха –

като дума, която мълчи.

Доброволно „душите“ избраха

да затворят отвътре очи.

 

17.10.2024, 11:46, Бистрица

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...