3.01.2025 г., 11:24

„…“

478 3 4

„…“

 

Многоточие, скрито в кавички,

и свиреп въпросителен знак,

и тиренце, делящо на срички

едносричната думичка „сняг“.

 

Стихосбирка без име и автор,

без корици, без страници чак

се разхожда – самотна – на рафта

като мисли в ума на глупак.

 

Безполезна е вярата плаха –

като дума, която мълчи.

Доброволно „душите“ избраха

да затворят отвътре очи.

 

17.10.2024, 11:46, Бистрица

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...