3.01.2025 г., 11:24

„…“

486 3 4

„…“

 

Многоточие, скрито в кавички,

и свиреп въпросителен знак,

и тиренце, делящо на срички

едносричната думичка „сняг“.

 

Стихосбирка без име и автор,

без корици, без страници чак

се разхожда – самотна – на рафта

като мисли в ума на глупак.

 

Безполезна е вярата плаха –

като дума, която мълчи.

Доброволно „душите“ избраха

да затворят отвътре очи.

 

17.10.2024, 11:46, Бистрица

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....