„…“
Многоточие, скрито в кавички,
и свиреп въпросителен знак,
и тиренце, делящо на срички
едносричната думичка „сняг“.
Стихосбирка без име и автор,
без корици, без страници чак
се разхожда – самотна – на рафта
като мисли в ума на глупак.
Безполезна е вярата плаха –
като дума, която мълчи.
Доброволно „душите“ избраха
да затворят отвътре очи.
17.10.2024, 11:46, Бистрица
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
