17 дек. 2004 г., 13:56

* * * 

  Поэзия
1122 0 0
Поставих цел – надживях я.
Мечта подарих в замяна.
Но еднотипно зазвуча тя...
Как плачеше розовото за промяна...
Кристалната фигурка не е за теб,
тя е просто един егоист...
Не знае никой, даже и мен
и нищо не връща живота изпит.
Сега е страницата – нова, бяла.
Новия текст с нетърпение очаква.
Писалката само за миг е спряла,
но новото ще впише с наслада. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Петрова Все права защищены

Предложения
: ??:??