Обърквам се от мерената реч!
Сърцето ми не може с реч да се премери,
стените, които в себе си градих
са се превърнали във стражи,
по-силни са от мен!

Щастлижа съм със теб, дори без тебе съм щастлиъа
бих те обичала! Някаде във друго измерение

Това, което искам да ти кажа е -
със теб съм, твоя съм, обичам те!
Това, което ще допусна ти да видиш е -
силна съм, успяла, независима, свободна,
обречена във всеки миг се чувствам
самотна, преекспонирана, усмихната със маската на клоуна!

Нещастна съм без теб, дори със тебе съм нещастна
бих те следвала, някаде във друго време.

Упреквам пътя си, избора, съдбата,
но тайничко - под сурдинка
да те обичам - не смея дори да го прошепна
да съм със теб - сърцето ми тъи силно бие!
Санувам, но моля ли се?
Живея в лудост - двулична, шизофренна, абсолютно нереална.

А в къщи - мила, отговорна и любима.
Лубов? Тя има толкоз измерения,
дали съм аз, която има право да решава?