28.10.2004 г., 3:19

* * *

1.2K 0 0
Обърквам се от мерената реч!
Сърцето ми не може с реч да се премери,
стените, които в себе си градих
са се превърнали във стражи,
по-силни са от мен!

Щастлижа съм със теб, дори без тебе съм щастлиъа
бих те обичала! Някаде във друго измерение

Това, което искам да ти кажа е -
със теб съм, твоя съм, обичам те!
Това, което ще допусна ти да видиш е -
силна съм, успяла, независима, свободна,
обречена във всеки миг се чувствам
самотна, преекспонирана, усмихната със маската на клоуна!

Нещастна съм без теб, дори със тебе съм нещастна
бих те следвала, някаде във друго време.

Упреквам пътя си, избора, съдбата,
но тайничко - под сурдинка
да те обичам - не смея дори да го прошепна
да съм със теб - сърцето ми тъи силно бие!
Санувам, но моля ли се?
Живея в лудост - двулична, шизофренна, абсолютно нереална.

А в къщи - мила, отговорна и любима.
Лубов? Тя има толкоз измерения,
дали съм аз, която има право да решава?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© волска волска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...