* * *
1.1K
0
1
Ще увъгля дървото на живота ти,
виж то се е запалило, гори,
но аз ще го полея с вода,
за да изтине в черни дървени въглища...
после тихо ще си отида,
ще оставя душата ти да изсъхне,
някой ден ще се върна да те видя,
ще очаквам дъхът ти пак да ме лъхне...
но някой друг ще е минал след мен,
той ще ти е хвърлил просто искра,
ти не разбра, че с черния плен,
исках за себе си да те съхраня...
виж то се е запалило, гори,
но аз ще го полея с вода,
за да изтине в черни дървени въглища...
после тихо ще си отида,
ще оставя душата ти да изсъхне,
някой ден ще се върна да те видя,
ще очаквам дъхът ти пак да ме лъхне...
но някой друг ще е минал след мен,
той ще ти е хвърлил просто искра,
ти не разбра, че с черния плен,
исках за себе си да те съхраня...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Атанас Спасов Все права защищены
