* * *

19 дек. 2004 г., 12:12

Поэзия

1177 0 1

Понякога
съм няма
като преглътнато признаниние,
което те оставя на брега.

Тогава
тъгата на морето,
заплетена в зелени водорасли
и рибени мълчания,
е моята тъга.

Понякога
отдавна онемелият фонтан
ме заговаря.
И се взривява делникът.
И паля
ненавременни слънца,
настъпили на зимата опашката.
И аз съм
вятърът във корабни платна,
флиртуващи със океана.

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения