* * *
Понякога
съм няма
като преглътнато признаниние,
което те оставя на брега.
Тогава
тъгата на морето,
заплетена в зелени водорасли
и рибени мълчания,
е моята тъга.
Понякога
отдавна онемелият фонтан
ме заговаря.
И се взривява делникът.
И паля
ненавременни слънца,
настъпили на зимата опашката.
И аз съм
вятърът във корабни платна,
флиртуващи със океана.
съм няма
като преглътнато признаниние,
което те оставя на брега.
Тогава
тъгата на морето,
заплетена в зелени водорасли
и рибени мълчания,
е моята тъга.
Понякога
отдавна онемелият фонтан
ме заговаря.
И се взривява делникът.
И паля
ненавременни слънца,
настъпили на зимата опашката.
И аз съм
вятърът във корабни платна,
флиртуващи със океана.
© Събка Митева All rights reserved.
