Dec 19, 2004, 12:12 PM
* * *
Понякога
съм няма
като преглътнато признаниние,
което те оставя на брега.
Тогава
тъгата на морето,
заплетена в зелени водорасли
и рибени мълчания,
е моята тъга.
Понякога
отдавна онемелият фонтан
ме заговаря.
И се взривява делникът.
И паля
ненавременни слънца,
настъпили на зимата опашката.
И аз съм
вятърът във корабни платна,
флиртуващи със океана.
съм няма
като преглътнато признаниние,
което те оставя на брега.
Тогава
тъгата на морето,
заплетена в зелени водорасли
и рибени мълчания,
е моята тъга.
Понякога
отдавна онемелият фонтан
ме заговаря.
И се взривява делникът.
И паля
ненавременни слънца,
настъпили на зимата опашката.
И аз съм
вятърът във корабни платна,
флиртуващи със океана.
© Събка Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Красиво е..харесва ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
