21 мая 2004 г., 21:19

* * * 

  Поэзия
1331 0 5
От както за първи път те видях
във себе си нещо осъзнах.
Едно чувство ме обсебва до сега непознато,
но ти ме отблъскваш не еднократно.
Аз моля те до мен да застанеш
и сърцето ми да хванеш.
Ако ме обичаш с живот ще го дариш,
ако не - ще го удушиш.
През моите сълзи виждам
как душата ми под теб пълзи.
Тя принадлежи на тебе,
но не е пратена от мене, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Георгиев Все права защищены

Предложения
: ??:??