От както за първи път те видях
във себе си нещо осъзнах.
Едно чувство ме обсебва до сега непознато,
но ти ме отблъскваш не еднократно.
Аз моля те до мен да застанеш
и сърцето ми да хванеш.
Ако ме обичаш с живот ще го дариш,
ако не - ще го удушиш.
През моите сълзи виждам
как душата ми под теб пълзи.
Тя принадлежи на тебе,
но не е пратена от мене,
а от моето сърце,
което душиш със свещенните си ръце.
© Димитър Георгиев Все права защищены