21 may 2004, 21:19

* * *

  Poesía
1.5K 0 5

От както за първи път те видях
във себе си нещо осъзнах.
Едно чувство ме обсебва до сега непознато,
но ти ме отблъскваш не еднократно.

Аз моля те до мен да застанеш
и сърцето ми да хванеш.
Ако ме обичаш с живот ще го дариш,
ако не - ще го удушиш.

През моите сълзи виждам
как душата ми под теб пълзи.
Тя принадлежи на тебе,
но не е пратена от мене,
а от моето сърце,
което душиш със свещенните си ръце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ок мерси



  • Е добре, че не е заради две . Виж сега, изобщо не се стряскай от подобни коментари, нарочно ги пишем за да изтъкнем някои недостатъци, с които авторът може да се справи. Всъщност щом някои си е дал труда да напише толкова дълъг коментар, значи смята, че има смисъл да го направи - тоест авторът има потенциал. Така че - давай, развивай този потенциал.
  • и аз не си го харесвам ама ми се пише и то тн нема да ми повярвате ама е зареди 1 момиче

  • Дани, има известно развитие от последното ти произведение насам, но за жалост все още не звучиш съвсем зряло. Въпреки това поздравления за напредъка, пожелавам ти да стъпиш на него като фундамет от който да се издигне твоя талант придържан от колоните на опита ти.
    Горното би трябвало да се тълкува като - чакаме още твои произведения .
  • Не е лошо.Не ми харесва думата "удошиш"
    "Аз моля те до мен да застанеш,
    и на сърцето ми живот да подариш,
    но ако за мен да съществуваш престанеш,
    едно сърце в пареща болка ще изгориш"
    Е не е казвам,че е по-добро,но на мен лично малко повече ми харесва като преработкаВъпреки че даже не е много добро.Иначе мойте поздравления!Продължавай да пишеш и когато имаш нещо ново публикувай тук като по този начин ще получаваш коментари,мнения и помощ и ще имаш възможност да се усъвършенстваш.Засега се справяш добре,а за вбъдеще ти пожелавам дори стихосбирка да издадеш!А и последния куплет може да го промениш малко..Много са претрупани нещатата.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...