May 21, 2004, 9:19 PM

* * *

  Poetry
1.5K 0 5

От както за първи път те видях
във себе си нещо осъзнах.
Едно чувство ме обсебва до сега непознато,
но ти ме отблъскваш не еднократно.

Аз моля те до мен да застанеш
и сърцето ми да хванеш.
Ако ме обичаш с живот ще го дариш,
ако не - ще го удушиш.

През моите сълзи виждам
как душата ми под теб пълзи.
Тя принадлежи на тебе,
но не е пратена от мене,
а от моето сърце,
което душиш със свещенните си ръце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • ок мерси



  • Е добре, че не е заради две . Виж сега, изобщо не се стряскай от подобни коментари, нарочно ги пишем за да изтъкнем някои недостатъци, с които авторът може да се справи. Всъщност щом някои си е дал труда да напише толкова дълъг коментар, значи смята, че има смисъл да го направи - тоест авторът има потенциал. Така че - давай, развивай този потенциал.
  • и аз не си го харесвам ама ми се пише и то тн нема да ми повярвате ама е зареди 1 момиче

  • Дани, има известно развитие от последното ти произведение насам, но за жалост все още не звучиш съвсем зряло. Въпреки това поздравления за напредъка, пожелавам ти да стъпиш на него като фундамет от който да се издигне твоя талант придържан от колоните на опита ти.
    Горното би трябвало да се тълкува като - чакаме още твои произведения .
  • Не е лошо.Не ми харесва думата "удошиш"
    "Аз моля те до мен да застанеш,
    и на сърцето ми живот да подариш,
    но ако за мен да съществуваш престанеш,
    едно сърце в пареща болка ще изгориш"
    Е не е казвам,че е по-добро,но на мен лично малко повече ми харесва като преработкаВъпреки че даже не е много добро.Иначе мойте поздравления!Продължавай да пишеш и когато имаш нещо ново публикувай тук като по този начин ще получаваш коментари,мнения и помощ и ще имаш възможност да се усъвършенстваш.Засега се справяш добре,а за вбъдеще ти пожелавам дори стихосбирка да издадеш!А и последния куплет може да го промениш малко..Много са претрупани нещатата.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...