* * *
От както за първи път те видях
във себе си нещо осъзнах.
Едно чувство ме обсебва до сега непознато,
но ти ме отблъскваш не еднократно.
Аз моля те до мен да застанеш
и сърцето ми да хванеш.
Ако ме обичаш с живот ще го дариш,
ако не - ще го удушиш.
През моите сълзи виждам
как душата ми под теб пълзи.
Тя принадлежи на тебе,
но не е пратена от мене,
а от моето сърце,
което душиш със свещенните си ръце.
© Димитър Георгиев All rights reserved.
. Виж сега, изобщо не се стряскай от подобни коментари, нарочно ги пишем за да изтъкнем някои недостатъци, с които авторът може да се справи. Всъщност щом някои си е дал труда да напише толкова дълъг коментар, значи смята, че има смисъл да го направи - тоест авторът има потенциал. Така че - давай, развивай този потенциал.
.