* * *
Моят храм е моята душа.
Утрото безумно ме поглежда.
Знам, не мога да те утеша
и да те подвеждам.
Затова под зверските лъчи,
слънцето, с които ме наказва,
по-добре е трудно да мълчим,
вместо лесно да приказваме.
Думичка не ще ти проговоря,
иначе ще те излъжа.
След това каквото и да сторя,
само ще те лъжа, ще те лъжа...
Утрото безумно ме поглежда.
Знам, не мога да те утеша
и да те подвеждам.
Затова под зверските лъчи,
слънцето, с които ме наказва,
по-добре е трудно да мълчим,
вместо лесно да приказваме.
Думичка не ще ти проговоря,
иначе ще те излъжа.
След това каквото и да сторя,
само ще те лъжа, ще те лъжа...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мира Все права защищены
