22.11.2006 г., 15:57 ч.

* * * 

  Поезия
737 0 8
Моят храм е моята душа.
Утрото безумно ме поглежда.
Знам, не мога да те утеша
и да те подвеждам.
Затова под зверските лъчи,
слънцето, с които ме наказва,
по-добре е трудно да мълчим,
вместо лесно да приказваме.

Думичка не ще ти проговоря,
иначе ще те излъжа.
След това каквото и да сторя,
само ще те лъжа, ще те лъжа...

© Мира Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??