Nov 22, 2006, 3:57 PM

* * * 

  Poetry
729 0 8
Моят храм е моята душа.
Утрото безумно ме поглежда.
Знам, не мога да те утеша
и да те подвеждам.
Затова под зверските лъчи,
слънцето, с които ме наказва,
по-добре е трудно да мълчим,
вместо лесно да приказваме.

Думичка не ще ти проговоря,
иначе ще те излъжа.
След това каквото и да сторя,
само ще те лъжа, ще те лъжа...

© Мира All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??