Nov 22, 2006, 3:57 PM

* * *

  Poetry
894 0 8
Моят храм е моята душа.
Утрото безумно ме поглежда.
Знам, не мога да те утеша
и да те подвеждам.
Затова под зверските лъчи,
слънцето, с които ме наказва,
по-добре е трудно да мълчим,
вместо лесно да приказваме.

Думичка не ще ти проговоря,
иначе ще те излъжа.
След това каквото и да сторя,
само ще те лъжа, ще те лъжа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мира All rights reserved.

Comments

Comments

  • що пък така ми хареса.....
  • Мерси Кити, поздрави и усмивки и на теб!
  • Много хубаво!!! Поздрави
  • Много се радвам, че ви е харесало. Поздрави и нека с усмивки са изпълнени дните ни!!!
  • Браво ,Мира ...много хубав стих
    "по-добре е трудно да мълчим,
    вместо лесно да приказваме."

    "Думичка не ще ти проговоря,
    иначе ще те излъжа.
    След това каквото и да сторя,
    само ще те лъжа, ще те лъжа..."

    Истинси и откровен! БРАВО!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...