5 мар. 2007 г., 20:28

* * *

1.1K 0 9
Сънувах сън -
във него ти дойде -
красив и непознат,
отвори шепи - в двете ти ръце
видях съдба,
която не очаквах, не мечтах -
видях любов по хубава от песен,
видях страстта от черно бели филми,
видях, че краят идва пак на есен...
Началото на пролетта е твое...
Със нея, със живота ти, с цветята...
Аз нямам нищо, имам само спомени
и с тях понякога заключена ще плача.
Не беше сън,
а бях го преживяла.
Поне да беше казал край,
поне от теб да бях разбрала...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...