* * *
във него ти дойде -
красив и непознат,
отвори шепи - в двете ти ръце
видях съдба,
която не очаквах, не мечтах -
видях любов по хубава от песен,
видях страстта от черно бели филми,
видях, че краят идва пак на есен...
Началото на пролетта е твое...
Със нея, със живота ти, с цветята...
Аз нямам нищо, имам само спомени
и с тях понякога заключена ще плача.
Не беше сън,
а бях го преживяла.
Поне да беше казал край,
поне от теб да бях разбрала...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мира Всички права запазени
