5 mar 2007, 20:28

* * *

  Poesía
1.1K 0 9
Сънувах сън -
във него ти дойде -
красив и непознат,
отвори шепи - в двете ти ръце
видях съдба,
която не очаквах, не мечтах -
видях любов по хубава от песен,
видях страстта от черно бели филми,
видях, че краят идва пак на есен...
Началото на пролетта е твое...
Със нея, със живота ти, с цветята...
Аз нямам нищо, имам само спомени
и с тях понякога заключена ще плача.
Не беше сън,
а бях го преживяла.
Поне да беше казал край,
поне от теб да бях разбрала...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мира Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...