* * *
във него ти дойде -
красив и непознат,
отвори шепи - в двете ти ръце
видях съдба,
която не очаквах, не мечтах -
видях любов по хубава от песен,
видях страстта от черно бели филми,
видях, че краят идва пак на есен...
Началото на пролетта е твое...
Със нея, със живота ти, с цветята...
Аз нямам нищо, имам само спомени
и с тях понякога заключена ще плача.
Не беше сън,
а бях го преживяла.
Поне да беше казал край,
поне от теб да бях разбрала...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
