Mar 5, 2007, 8:28 PM

* * *

  Poetry
1.1K 0 9
Сънувах сън -
във него ти дойде -
красив и непознат,
отвори шепи - в двете ти ръце
видях съдба,
която не очаквах, не мечтах -
видях любов по хубава от песен,
видях страстта от черно бели филми,
видях, че краят идва пак на есен...
Началото на пролетта е твое...
Със нея, със живота ти, с цветята...
Аз нямам нищо, имам само спомени
и с тях понякога заключена ще плача.
Не беше сън,
а бях го преживяла.
Поне да беше казал край,
поне от теб да бях разбрала...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мира All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...