18 февр. 2004 г., 14:19

* * *

Поэзия

2.3K 1 3

На прага пак на вечността,
на прага пак на любовта
пак седим сред тъмнина.
Нежността изчезва бавно с обичта.

Часове умират бавно в тишина.
Тихо стене обичта.
Аз и ти мълчим в нощта.
Вечно плаче любовта.

Сълза в очите пак проблясва.
Устните далеч отново може и да бъдат.
Вечно аз за теб ще мисля.
Вечно аз за теб ще страдам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

suffer_angelus (Иван Атанасов)

Е не съм съгласен. Не е лошо, даже бих казал, че е добро, но страхотно не е, не и на фона на другите й произведения.

2004-05-10T22:35:58+03:00
Иван (Иван Бояджиев)

Това е едно страхотно стихотворение.

2004-05-10T15:09:47+03:00
suffer_angelus (Иван Атанасов)

във втория куплет много се натрапва римата: обичта - нощта - любовта, ритъма се губи, но като цяло не е никак зле. Продължавай да пишеш и да не ти пука какво говорят другите ( вкл. аз )

2004-02-18T23:42:39+02:00