На прага пак на вечността,
на прага пак на любовта
пак седим сред тъмнина.
Нежността изчезва бавно с обичта.
Часове умират бавно в тишина.
Тихо стене обичта.
Аз и ти мълчим в нощта.
Вечно плаче любовта.
Сълза в очите пак проблясва.
Устните далеч отново може и да бъдат.
Вечно аз за теб ще мисля.
Вечно аз за теб ще страдам...
© Лейди Всички права запазени