На прага пак на вечността,
на прага пак на любовта
пак седим сред тъмнина.
Нежността изчезва бавно с обичта.
Часове умират бавно в тишина.
Тихо стене обичта.
Аз и ти мълчим в нощта.
Вечно плаче любовта.
Сълза в очите пак проблясва.
Устните далеч отново може и да бъдат.
Вечно аз за теб ще мисля.
Вечно аз за теб ще страдам...
© Лейди All rights reserved.
)Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
