Feb 18, 2004, 2:19 PM

* * *

Poetry

2.3K 1 3

На прага пак на вечността,
на прага пак на любовта
пак седим сред тъмнина.
Нежността изчезва бавно с обичта.

Часове умират бавно в тишина.
Тихо стене обичта.
Аз и ти мълчим в нощта.
Вечно плаче любовта.

Сълза в очите пак проблясва.
Устните далеч отново може и да бъдат.
Вечно аз за теб ще мисля.
Вечно аз за теб ще страдам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

suffer_angelus (Иван Атанасов)

Е не съм съгласен. Не е лошо, даже бих казал, че е добро, но страхотно не е, не и на фона на другите й произведения.

2004-05-10T22:35:58+03:00
Иван (Иван Бояджиев)

Това е едно страхотно стихотворение.

2004-05-10T15:09:47+03:00
suffer_angelus (Иван Атанасов)

във втория куплет много се натрапва римата: обичта - нощта - любовта, ритъма се губи, но като цяло не е никак зле. Продължавай да пишеш и да не ти пука какво говорят другите ( вкл. аз )

2004-02-18T23:42:39+02:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0