8 мар. 2005 г., 23:18

* * *

1K 0 1

Омръзна ми да съм една и съща,

омръзна ми да бъда все сама.

Да се завръщам в празната си къща,

да си говоря само със нощта.

Не искам всяка сутрин да ме буди

часовника със своя стряскащ звън.

И щом очи отворя да се чудя

защо било е всичко само сън.

Как искам нежно да ме галят

не слънчеви лъчи, а мека длан,

да чувам звън от струни на китари,

които да ми шепнат с ласкав глас.

С усмивка искам утрото да срещам.

С целувка да посрещам вечерта.

Не искам да съм приказна принцеса,

аз имам просто мъничка мечта…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Напомня ми на някои мои мисли, и именно заради това, естествено 6

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...