8 мар. 2005 г., 23:18

* * *

1K 0 1

Омръзна ми да съм една и съща,

омръзна ми да бъда все сама.

Да се завръщам в празната си къща,

да си говоря само със нощта.

Не искам всяка сутрин да ме буди

часовника със своя стряскащ звън.

И щом очи отворя да се чудя

защо било е всичко само сън.

Как искам нежно да ме галят

не слънчеви лъчи, а мека длан,

да чувам звън от струни на китари,

които да ми шепнат с ласкав глас.

С усмивка искам утрото да срещам.

С целувка да посрещам вечерта.

Не искам да съм приказна принцеса,

аз имам просто мъничка мечта…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Напомня ми на някои мои мисли, и именно заради това, естествено 6

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...