* * *
Омръзна ми да съм една и съща,
омръзна ми да бъда все сама.
Да се завръщам в празната си къща,
да си говоря само със нощта.
Не искам всяка сутрин да ме буди
часовника със своя стряскащ звън.
И щом очи отворя да се чудя
защо било е всичко само сън.
Как искам нежно да ме галят
не слънчеви лъчи, а мека длан,
да чувам звън от струни на китари,
които да ми шепнат с ласкав глас.
С усмивка искам утрото да срещам.
С целувка да посрещам вечерта.
Не искам да съм приказна принцеса,
аз имам просто мъничка мечта…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
