* * *
Омръзна ми да съм една и съща,
омръзна ми да бъда все сама.
Да се завръщам в празната си къща,
да си говоря само със нощта.
Не искам всяка сутрин да ме буди
часовника със своя стряскащ звън.
И щом очи отворя да се чудя
защо било е всичко само сън.
Как искам нежно да ме галят
не слънчеви лъчи, а мека длан,
да чувам звън от струни на китари,
които да ми шепнат с ласкав глас.
С усмивка искам утрото да срещам.
С целувка да посрещам вечерта.
Не искам да съм приказна принцеса,
аз имам просто мъничка мечта…
© Криси All rights reserved.
