1 окт. 2005 г., 23:00

***

896 0 0

             Загубих тялото си някъде по пътя,
             взирайки се в нощната тъма
             с едничка цел - да мога да намеря
             едната истина - за теб и любовта.

             По чужди пътища се лутах,
             спъвайки се в спомени, в мечти,
             опитвах се да стигна до сърцето си -
             напипах камък с двете си ръце.

             Душата ми обвита бе в мъгла,
             очите ми - пресъхнал водопад.
             Спрях се уморена, бях уплашена -
             не успях да се намеря - бях сама.
                                             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...