1.10.2005 г., 23:00

***

897 0 0

             Загубих тялото си някъде по пътя,
             взирайки се в нощната тъма
             с едничка цел - да мога да намеря
             едната истина - за теб и любовта.

             По чужди пътища се лутах,
             спъвайки се в спомени, в мечти,
             опитвах се да стигна до сърцето си -
             напипах камък с двете си ръце.

             Душата ми обвита бе в мъгла,
             очите ми - пресъхнал водопад.
             Спрях се уморена, бях уплашена -
             не успях да се намеря - бях сама.
                                             

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...