Oct 1, 2005, 11:00 PM

***

  Poetry
895 0 0

             Загубих тялото си някъде по пътя,
             взирайки се в нощната тъма
             с едничка цел - да мога да намеря
             едната истина - за теб и любовта.

             По чужди пътища се лутах,
             спъвайки се в спомени, в мечти,
             опитвах се да стигна до сърцето си -
             напипах камък с двете си ръце.

             Душата ми обвита бе в мъгла,
             очите ми - пресъхнал водопад.
             Спрях се уморена, бях уплашена -
             не успях да се намеря - бях сама.
                                             

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...