Той е рицар без броня и кон.
Малко странен, дори нелогичен...
Със каскет и с протъркан балтон,
неразбран и оплюван от всички.
Той е груб, недодялан на вид,
не блести със финес и обноски,
а очите му тъмен нефрит -
много тъжни очи - на самотник.
Тъй от скука бил станал поет
и прописал ей тъй между другото -
не че другото беше му в ред...
(даже често го хващаха лудите)
Той е грешник, безделник и никаквец
във очите на мними свет(и)ци...
Той е яркият цвят в плетеницата -
черна врана сред белите птици.
© Валерия Иванова Все права защищены