14 янв. 2012 г., 15:55

*****

1.6K 0 27

Той е рицар без броня и кон.
Малко странен, дори нелогичен...
Със каскет и с протъркан балтон,
неразбран и оплюван от всички.
Той е груб, недодялан на вид,
не блести със финес и обноски,
а очите му тъмен нефрит -
много тъжни очи -  на самотник.
Тъй от скука бил станал поет
и прописал ей тъй между другото -
не че другото беше му в ред...
(даже често го хващаха лудите)
Той е грешник, безделник и никаквец
във очите на мними свет(и)ци...
Той е яркият цвят в плетеницата -
черна врана сред белите птици.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валерия Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...