Jan 14, 2012, 3:55 PM

*****

  Poetry
1.6K 0 27

Той е рицар без броня и кон.
Малко странен, дори нелогичен...
Със каскет и с протъркан балтон,
неразбран и оплюван от всички.
Той е груб, недодялан на вид,
не блести със финес и обноски,
а очите му тъмен нефрит -
много тъжни очи -  на самотник.
Тъй от скука бил станал поет
и прописал ей тъй между другото -
не че другото беше му в ред...
(даже често го хващаха лудите)
Той е грешник, безделник и никаквец
във очите на мними свет(и)ци...
Той е яркият цвят в плетеницата -
черна врана сред белите птици.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валерия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...