Jan 14, 2012, 3:55 PM

*****

  Poetry
1.6K 0 27

Той е рицар без броня и кон.
Малко странен, дори нелогичен...
Със каскет и с протъркан балтон,
неразбран и оплюван от всички.
Той е груб, недодялан на вид,
не блести със финес и обноски,
а очите му тъмен нефрит -
много тъжни очи -  на самотник.
Тъй от скука бил станал поет
и прописал ей тъй между другото -
не че другото беше му в ред...
(даже често го хващаха лудите)
Той е грешник, безделник и никаквец
във очите на мними свет(и)ци...
Той е яркият цвят в плетеницата -
черна врана сред белите птици.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валерия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...